26 октомври - Димитровден, празник на гр. Сливен
Преди повече от 120 години един виден чужденец, който минал през нашите земи, описва така Сливен:
„Зад него и встрани от него е старопланинската верига с каменното си чело и с тъмни гори. В нозете й, почти до нея, е Сливен – засмян и благоуханен. Със своя пояс от зеленина той се оглежда в множество потоци, които напояват градините му.”
Оттогава са се минали много години. Градът се е съвсем изменил. Само Балканът около него е все така дивен и примамлив.
Тук се прочутите Сини камъни – най-разкошното място в Източна Стара планина. На юг скалистите им склонове дигат високо зъбчатия си гребен, а на север са покрити с гори. Какви ли не скални образи е създала тук природата! Народът им е дал чудни имена: Халката – две самотни скали, като че са се прегърнали; Енюва булка – скалата, която има изглед на жена; ето и Жабата, която прилича на огромна приклекнала жаба и др. Над тях издига горделиво своя купол връх Българка. Сините камъни крият привлекателни места за туристи и летовници: Орлов извор, Тихият кът, Слънчева поляна и др.
От Сините скали извират пенливи потоци. Те слизат в полето с многобройни скокове и водопади, скрити под гъстата сянка на орехи, лещаци и буки. По скалите има развалини от стари крепости. Оттук в ясно време се откриват далеч, далеч вълшебни картини. Погледът стига до Черноморието, губи се в далечната равнина. На историческата Слънчева поляна посред вековна букова гора се спирали с четите си на бивак старите войводи. От тук Панайот Хитов и Хаджи Димитър са гледали родния си град Сливен и са мечтали за освобождението на поробената си родина.
Сливен е стар град. Той е възникнал преди много векове на важен път, който води от Дунавската равнина през Балкана за Цариград. Още в турско време тук са разцъфтели много занаяти. Тогава градът шумял от стотици чаркове за гайтани. Надлъж и шир се носела славата на сливенските аби и шаяци, изработвани от трудолюбивите планинци. А един ден през 1834 година в града запушил и коминът на първата фабрика в нашата страна, построена от сливенеца Добри Желязков – фабрикаджията.